Обща информация |
|
|---|---|
Европейският лалугер е наземен гризач от сем. Катерицови (Sciuridae). В България това семейство има два представителя – катерицата (Sciurus vulgaris L.) и европейския лалугер (Spermophilus citellus). |
|
 |
 |
европейски лалугер |
катерица |
Лалугера много прилича на катерица, като дори в превод от английски (ground squirrel) означава - земна катерица. Но за разлика от нея той живее на замята, където копае своите ходове. В България често го наричат - суяк, еркюпек или земно куче. |
|
От род Spermophilus в света съществуват 31 вида. Те са разпространени само в Северното полукълбо - Европа, Азия, Северна и Централна Америка. У нас се среща само европейския лалугер (Spermophilus citellus). Другия вид който се среща в Европа е петнистия лалугер (Spermophilus suslicus). Между двата вида съществува припокриване на ареалите на територията на Украйна и Молдова. |
|
|
|
Описание |
|
| Сравнително едър гризач. Средната дължина на тялото заедно с главата е от 164 до 204 мм. Опашката е дълга от 40-58 мм или около 1/4 до 1/3 от тялото. Средното му тегло е 200-350g. Гръбната страна на тялото му е с жълто-кафяв цвят на малки дифузни петна. Има малки ушенца, който едва се подават от тялото. Така те не му пречат да рови и да се провира през свойте ходове. Опашката е дебела и му служи за опора когато се изправя на задните крака.
| |
С кое друго животно можем да сгрешим лалугера? |
|
Често хората го бъркат с невестулката (Mustela nivalis) която по форма на тялото доста прилича на него и често застава в изправена поза подобно на стълбче. |
|
Но невестулката е хищник от сем. Порове (Mustelidae), който ловува мишевидни гризачи и не се среща на колонии като лалугера. Тя има кафяв гръб и бяла коремна част на тялото. За разлика от мишките и полевките, лалугерът е много по-едър и има по-къса и окосмена опашка. Трудно можем да го сгрешим със сляпото куче (Nannospalax leucodon) и къртицата (Talpa europea). Сляпото куче също е гризач, който подобно на къртицата живее изцяло под земята, рядко можем да го видим на повърхността. Най-често разбираме, че в района има сляпо куче или къртица по следите от тяхната жизнена дейност - купчините изхвърлена на повърхността пръст. |
 |
Разпространение |
|
Европейския лалугер е разпространен в югоизточна Европа. На север се среща до източна Германия и Южна Полша, на Изток до Черно море. На юг района на Солун и Беломорска Тракия, а на запад до Бохемия. Разпространението му може да се раздели на две части Панонска и Балканска, разделени от Карпатите. България се намира в южната част на ареала на вида |
|
У нас той е разпространен петнисто до около 2500 м.н.в. Среща се в някой части на Дунавската равнина, Тракийската низина, Софийското и Подбалканските полета. Съществуват и няколко изолирани високопланински популации на Витоша, Рила, Централна и Западна Стара планина. |
|
|
|
Koshev, Kocheva 2007 |
|
Хабитат (местообитание) |
|
Обитава открити необработваеми места покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др.). Предпочита черноземни почви, канелени горски почви, планинско ливадни и др. |
|
|
 |
 |
|---|
 |
 |
 |
 |
 |